Ранена песъчинка от любов,
в сърцето си опазих дълго.
Полирана с кръвта ми, като нов

Асансьорът е винаги мръсен, но ме вдига високо привечер.
Обичам го, когато съм тъжен и смешно облечен във черно.
Промъква се куче, нищоразглеждайки питащо

Една луна, сама
по вълк, банално,
полудя, горката

Понякога обичам,
понякога не мога,
да видя

Тиха съм на партито, отдавна не ми се преструва.
На тридесет и пет, по младостта не се тъгува.
Остарявам и е хубаво, като море съм цялата.

Видях го за пръв път преди няколко месеца,
Натъжих се, разбира се, но после забравих
за удобство,

Докосване, огън,  гръбнакът крещи,
Гърдите преливат, коремът свисти.
Устни набъбнали, очите попиват.