Заключен в тънки струни на лютня,
Животът - все по-тънък, като нежност.
Една кокошка, а по Коледа - свиня

Само толкова ли? Две очи.
Усмивка, длани - две. Мечти.
Къдрици сбрани в шепи.

Бе есен. Очите ти ме пареха, а цветовете се топяха.
Отмина. Бе отдавна. И раните кървят понякога.
Но ти си тук. И все така ме гледаш. Все ми париш.

Видя ли тази сутрин зъбите на кучетата?
Като чакали. Вълците са само спомен.
И аз бях куче, а мечтите ми обучени.

Не искам да крещя. Ще го изпея.
Гласът си ще преправя в шепот.
А струните се късат в напрежение.

Въздишка, миг. СамО желание.
Копнеж до вик, почти стенание.
Облак прах. Очи. Сърце.