Дробовете ми дочуха херувимски песен
гърлото ми се задави от горещите сълзи.
Светът ми стана тих, а небосклона - тесен,

Със най-небрежната осанка и най-безбрежните очи,
прелистваше едно, безплатно, издание „семейство и мечти”.
Повярва си до смелост и до болка, във плиткия си доколенен свят

Мухите стръвно хапят преди дъжд.
Да бях кон щях да мръдна със опашка.
Гащите плющят завързани на вЪже,

Красяха нощем портата от лани.
Безкрайно стари, като смъртен грях.
Настъпани, ожулени, онеправдани,

I fell down, my face down,
Never mind and nevermore.
Graceful crowd in cruel town -

Вярваха, до лудост, в слепи истини.
Гълтаха бутилките и писаха писма,
наричаха за кратко „тихи пристани”