"...личаха още стъпките на татко.
С които се сбогувах като вятър,
дошъл да поиграе с мен за кратко."

Тази вечер се пеят безмълвия, в най-дълбоките и тъжни очи,
на света се оглеждам. Не ми се говори, когато луната мълчи.
И макар да горя и макар да обичам, тази смърт ми удари шамар,

Отиде си, не ми е никой.
Ей тъй, по коридорите
Или му кимах – здрасти.

Поглед врязан в лентата на хоризонтите,
Бръчките присмиват се на времето, небрежно.
Поантата крещи, като войник на фронта,

Оная лудост по дъждовни облаци,
Мъглите, дето падат като мълнии.
Пясък набразден на ситни плочици,

Карирана салфетка
Маси.Две маслинки и
мартини

Тази планина е по-висока
/от мен/. Поглъща ме
и се превръща в поглед.