Днес искам да вярвам, че тази съдба е до време.
Не нашата обич, а ваш"те сълзи.
Аз искам да вярвам, да вярвам във теб и във мене.
Да вярвам, че можем да бъдем добри.

Крила и падения, навярно и смърт преди време ...
Ужасно ми липсват човешки следи.
Да стреляме в упор, умеем, но да бъдем смирени!?
Нарочно се мразим, напразно не спим.

Ще бъда свидетел, на глад за спасение,
Навярно когато, умират звезди.
Тогава ще викна: "Морето е ничие!
А ние сме лодки и лунни следи."

Аз няма да мога, да бъда със вас за да видя
Прекрасния изгрев и топли лъчи.
Но там сред морето, хвърлете черупка от мида,
За символ на вяра във ваш"те очи.

Тъжно ми звучиш...

п.п. Надникни при мен, тъкмо пуснах нещо, провокирано от теб.

:-) Не съм тъжен Слава!
изпълнен съм с мир и благодат. Изпълнен съм с любов. Незнам защо така звучат стиховете ми ;-). Може би така трябва.

Поздрави сърдечни!