Такава светла есен,
със облаци, роса, листа и сън
и с поглед
през прозореца отнесен, навън ...
навън. Където
тропа дъжд по локвите,
където там
зад мъгли се крият хоризонтите,
във блян
със смътна неизвестност, за тъга.
На хлопатари звън.
И нежност
на момиче сгушено да пари
/или по спомен/
Не плачи! Недей!
Понеже /без да губя време/
Навън излез, крачи.
Защото
есента е време за летене.

Да полетим тогава :)))

:-) по-лесно е отколкото изглежда

никакви съмнения не могат да казват друго. Е! :)))