Да му се невиди,
ще си обуя маратонките
и ще нахлузя
оня спортен клин
и потника.
Раничката за вода,
усмивката,
два броя вафли, челник,
сол и мед ... намортник -
да ме озъптява,
защото полудявам ...

Да му се невиди,
дръж се планина!
Ония, твоите пътеки,
дето ме познават,
като себе си. Реката,
урвата и всеки
камък. Всеки стрък.
Полека, без да бързам
ще те изживея. Нека
да съм луд и нека
човек не вижда смисъл.

Да му се невиди,
стига ми да да имам сила
за Михалья - да го гоня.
Да пророня две сълзи
и тоя стих. Да се помоля
Господ да ме води.
Стига ми за Бога!
Стига ми!