Стремеж към щастие, такова каквото всеки от нас го вижда?
Понякога формите, които му придаваме в нашето съзнание са най-причудливи и разнообразни, простиращи се от спечелване на лотарията до най-висша форма на аскетизъм, от засищане с храна до засищане на очите и щестлавието, от елементарно съществуване в мир със всички до желание за мъст и възмездие.
Мнозина, намерили своята искрица щастие, своята пътеводната светлина, считат за дълг да споделят и да подадат ръка на слепите. Някои от чист алтруизъм, други от желание за слава или печалба.
Страхувам се! В мен нараства безпокойство при мисълта, че това е загубена кауза. Нещо повече - тези опити водят до допълнително задълбочаване на една патология.
Мисля си: "Неспособността на страдалеца да си отвори очите е неговия кръст и най-доброто което може да му се случи за неговото собствено спасение. За препядствията, които ще преодолее и за новите хоризонти, които ще радват душата му."

Понякога се чудя, колко ли още завеси ще успея да смъкна? Колко ли още красота чака да бъде открита ... там някъде, където моето грешно естество няма право (все още) да надникне?

... стига да не губиш по Пътя откривателския си Дух! :)))

Поздрави!

Благодаря на бог че те има за да откриваш още много щастие красота и любов