Всеки път е тъй и все едно и също, 
ставам рано, от леглото. Връщам се
привечер. И пътя към дома е същия.

Бръсна се през ден. Ще се окъпя.
Ще взема да си сгъна кърпите, 
да поспортувам. Да пребягам пътя.

И да се взирам в тия планини отсреща. 
От хоризонт до хълм. Като във пещ
гори сърцето ми,  защото само свещи

сме, а подир нас, все същите ще са
и планините и светът. Дъждът
и вятърът, и слънцето. Все същите.

И нека, Бога ми, все същите прекрасни 
хора ме посрещат. И нека ми са все ужасно
същите, и дните ми и нощите. И жена ми


искам да е все такава - същата!

Благодаря

Прекрасно!!!