Пораснал толкова, сине! Пораснал си толкова страшно голям.  Мечтите ти вече са огнено сини ... далечни. Аз вече не знам как да ти кажа най-топлата бащина дума, най-краткия бавен куплет, който събирам от седем години, откакто на седем погледна напред.    Думите някак не ми се подреждат, бягат по своя си път, като теб.  А как ми се иска да беше различно. Да не виждах в очите ти лед.  Как ми се иска да забравя, че "мразиш", когато си най-разгневен от поредната наша предпазност, от забрана за идеален твой ден.   Как ми се иска да можех да кажа, колко ужасно ми липсваш и днес,  когато използваш всяка случайност, да избягаш далече от нас. Да погледна в теб и да срещна, очи на приятел очите на ... син, но вместо тях, там намирам - мойте очи преди двайсет години ...  

Децата ни напомнят това, което ние самите сме били...