Ще се напия, преди да дойде края.  Преди да взема да умра, поне веднъж ...  умирането, то е ясно - еднократно.  Аз за друго ви говоря, тъй де,  ако ще се мре да мра кат" мъж  - безгласно, бавно. Равно ми е. Темпото е маратонско - леко гадно.  Не ме разбирайте погрешно, жадно ми е. Жаден съм за още - безпощадно, но  в момента точно - ко? Не ми е ясно ..   Тичам на спирала, през гората,  осъзнато. Тичам плавно. Ще се напия,  казвам ви, с големи глътки.  Ще се опия до несвяст, до транс  и ужас, до безпаметност, полуда. Но не сега! Брутално ме болят  подножията, жилите, петата.  даже гънката помежду двата крака.  Болят ме смисълът, въпросите,  "стената". Едното нищо ме боли.    Завиждай ми! Аз мога и така  да дишам - с кожата, с косата.  Да дишам, докато умирам. Да дишам със очи, със пръсти.  Пиян съм аз от толкова обичане.  Най-малкото сега ще спра да тичам,  когато точно на ръба съм. Между двата свята. Единият съм аз,  а другият е ... тичането.    Дали си нося още вино? Нося си,  то даже виното само се носи  в планината, само се носи милото.  Протягаш си ръката и бам - пиян си. Пиян за още болка, мъка, кал, луна. Бледнеещите светлосенки  на другите пияни. Пиян от капки  сол по челото. Пиян от младостта  напираща във вените. Ще се напия казвам ти, но не сега! Остави ме да си страдам  както аз си знам. И утре пак ела! Да ти разкажа как ще съм пиян.