Беше добър комплексар, 
имаше всичко и беше 
обичан
от всички. 
Но, започна да пие ... 
е, започна.
Той  не беше и спирал.
Бира обичаше, 
но от всичко
най-много  обичаше сякаш
да тича.   
Завиждах му често, 
че беше усмихнат. 
Явно животът,
все на него такова,
все се усмихваше.
А другите хора? 
Мислех си,
те какво,  да не дишат ли? 
Животът е труден, 
за другите.
Чудно как 
него все предпочита.
Не е справедливо, дори
не е поетично!  
Обаче и той
си имаше своите
тайни комплекси. 
И все се бореше  с вятърни,
сещаш се ...
Не може в тоя живот само, 
да обуеш едни маратонки,
едно такова нещо
на гърба си да сложиш -
раница.
Да впериш поглед
в подножие, връх или ...
сложно е!  
Абе, трябва си 
човек да се бори. 
И нужно е  в тоя живот, 
---за  някого 
------живот 
---------да положиш.

гледаш в твойто канче?

Не е справедливо и сираците да гладуват, докато ти в мерена реч(дори не в рими) да изливаш завист по форумите и да искаш да определяш как другите да живеят, нали?
Че коя си ти?

Гледай си работата :)

Ъ?!?
Аз май не разбрах коментара ...