Прашасали тази вечер звездите, от тебе очакване.
Звездният прах, като истински пада по дюните.
Две луни ... не! Една, от бавни сълзи пречупена,
като улична лампа до куче, мокро, само и прокудено.
Аз съм кучето, лампата. Аз съм тъгата.Точно седем часа
преди да разсъмне.
Толкова стиха се въртят във главата ми. Ти ми липсваш.
И звездите, по тебе са луднали.
Със луната, тъдява, стоим и си мисля.
"Да са толкова много е някак безмислено."
Всъщност, точно толкова трябват,
Да ми напомнят, колко си истинска.

вечното търсене ...Пътя към небето...Небето те липсва...небето се очакват за нас..! Благодаря