Си Господи тъй Свят, Си тъй прекрасен! Благодатна е молитвата ти „Отче наш”, „Който си на небесата.” ме пренася.    /при Теб/ „Да се свети ” - намирам капчица кураж,   Да Те погледна, да извикам „Твойто име”  „Да дойде царство Ти” вътре в мен.  „Да бъде волята ти” по име, назови ме,  На любовта Ти за да бъда вечно в плен.    „Както на земята” със сълзи на очи / При спомена за всеки гнусен грях / „Тъй и на небето” на лицето Ти лъчите Къпят ме. Страхът ми се превръща в прах.   „Насъщния ни хляб дай ни днес”  По-жадна, душата ми не може да е била.  „И прости нам” ний сме точно тез, Които брат си Авел кръвожадно са убили.   „Дълговете ни, тъй както ний,  Прощаваме на нашите длъжници”. Закотвени в житейския си кей,  Продаваме лъжи и жънем трици.   „И не въведи нас в изкушение но избави ни ...” не искам и няма да довърша! Молитва моя, мое утешение,  И още тук аз връзката с греха си ще прекърша.  

Много интересно си "префасонирал" най-популярната християнска (или православна/ не съм сигурна) молитва в стихотворение.. Получило се е хубаво нещо! :)

Поздрави и всичко добро!

Благодаря ти Канди!
помоли се с мен

ще се помоля с теб.

Дълбокото разбиране на произнесените думи прави молитвата, не просто механично произнесена мантра, а наистина връзка на човешкото съзнание с Бога.

В "Отче, наш", просто всичко е казано. Всичко, което е необходимо човек да се обърне към Бог, а ти си го и изтълкувал чрез поезия.

Лично и дълбоко разбрано и почувствано.

Твоята съпричастност ме прави щастлив.

Спаси, Господи! Наистина е благодатна молитвата ти „Отче наш”...

Поздрави, анонимен!

Особено за последното редче!
Бог с теб!

Мдаааа, определено ще имам нужда. Моли се Богу за мен. Аз ще се моля за тебе.
Поздрави!