Не ми е никак трудно да съм жив.
Не ми е смешно,  нито плача.
Долавям слабо, хилядния взрив,
В зеницата на вола и орача.
Родих се да съм бърз и да копнея
За огън,  за китарен звън за стих.
За планини, да съм без дъх, за нея –
Жена ми! За живот,
                          за него се родих.
Когато лятото замира аз не плача.
Умирам с есента, като за миг.
Събрах във шепи златото на здрача,
Огнени листа посях със вик.
 
Не ми е никак трудно, потърси ме!
Повикай ме и аз ще бъда там
Под синьото небе, във планините.
Откриеш ли ме, ще остана вечно сам.

много е красиво... и тъжно...

:-) не трябаше да е тъжно,
Да заложим на красивото, а?

Благодаря ти!

Kакто винаги ме развълнува дълбоко - човек с душа си , свалям шапка , Ники!

Ели,
знаеш ли колко много ценя мнението ти?

Поздрави!

Когато лятото замира аз не плача.
Умирам с есента, като за миг.
Събрах във шепи златото на здрача,
Огнени листа посях със вик.

Не е необходим коментар.

долавяш, нали?

Много е хубаво, Ники!