Видя ли тази сутрин зъбите на кучетата?
Като чакали. Вълците са само спомен.
И аз бях куче, а мечтите ми обучени.
Строших нарочно  зъбите до корен.

Гърлата служат точно за прегризване.
Една лъжа едва прикрива друга.
Добродетели отиват на разсъхване.
Приличам ли на мечка във бъrлога?

Този стих вече ми е любим!

Вдъхновяваш...:)

:-) Изключително съм поласкан ...
Толкова много внимание си отделила на писанките ми.

Благодаря ти от сърце!