Звездите тази вечер полудяха. В транс.
Ти винаги ме питаш колко са далече.
„На сто милиона светлини от нас?”
„Годините светлинни, мъничко човече.”
„Ааа, да! А колко милиона са тогаз?”

Няма върхове и тук звездите светят късо.
"Погледни, Мечка! Ето кльощавия пес :-)"
"Шегуваш се нали? Нека идем горе боси!"
Тогава Я /внизу, звезды хватал с небес./
"Тати, донеси ми три, нали съм дългокоса?"

За теб ще хвана цялото небе!
За теб ще го напиша в стихче.
"Напиши, за всяко мъничко дете,
което е самотно и добричко! ...
Да го подарим на всичко от сърце!"