Не си ме виждал в сектор Б на стадиона.
Не съм подлец. Не съм се валял в прахоляк.
Не съм бил мръсен поглед към пилона ...
Не съм пребивал и не съм препивал със коняк.

Не бях, когато ви премазаха в тълпата,
пред "Индиго". Не бях родител и не бях дете.
Не бях горчивата сълза в окото на приятел.
Не бях! Аз бях молитва и тихичко стоях до теб ...

Не бях по хребета на "Остри Връх",
когато зимата достигна долината.
Не бях власинката на хладен мъх.
Не бях! Но пак бях в планината.

Никога не съм бил чайка или албатрос,
не помня да съм бил разголената пяна.
Не съм стоял на кила - над корабния нос,
но помня хилядите изгрева над океана.

Не съм жена ни мъж, не съм дете на нечия целувка.
Не съм река, не съм и дъжд! Не съм следата от обувка ...

Предостатъчно е!

Не знам дали е достатъчно. Никога не е достатъчно, струва ми се ...

от отрицания, но всъщност с положителен знак.
Човек може да помисли, че лирическият герой съжалява за някои "не"-та, но той, героят, си знае най-добре.
Браво за стихотворението.)))

:-) Само за най-красивите съжалява мъничко.
Питал съм го и знам

Поздрави!

Силно и въздействащо!:)