Мразя те музо, пошла и пламенна.
Като въздух си ми, като стон.
Бягаш, криеш се, прокажена си.

Възкръснах в сряда, точно пред разпятие.
Увлякох се да бързам, да го грабна.
Не ме разбраха, убиха ме със камъни, 

Да! Бих умрял, като човек да живея,
дори и за миг. Аз само толкоз умея.
Какво, като истини слепи напипвам

Извикай по-остро от славей.
Облечи се по-тънко от дим.
Намери ми една изоставена,