Бледно ми е, сякаш чумаво.
А сърцето ми е чисто злато.
Вярвам си, че днес е хубаво,

Умирам. Навярно е от наркотика.
Зависим съм от доста време.
Никога не си признавам. Свиквам,

"Ако ти се стори, че отнякъде се познаваме ..."
Стефан Кръстев - Бяс и рози
- Помниш ли ме? С теб не сме се виждали.

Крещи във вените желание
да тичам срещу вятъра. Умира,
умората подтисната, пресичам

Жадни, Господи, а очите ни -
отворени храмове, молят се.
Плачат ръцете заплетени,

Не ме обичай! Видът ми лъже.
Очите, кафеви, толкова бърже
забравят. Думите, тихо прошепнати

Стотици пъти съм си обещавал сам,
вечер уморен след тежкия работен ден.
Най-топлата усмивка на тебе да дам,