Забрави своето предназначение,
и мисията си видя като на длан.
Не трепна от глада на населението,

Можеш ли още да вярваш във стихове,
докато животът отвсякъде дебне във гръз?
Пееш ли, в банята, Висоцки най-тихо?

Виждал ли си през вода живота,
когато кипи под краката,
когато сила в ръцете не жалиш

Третият ден се роди във очакване
за тайни загадки, потънали в дим.
Кафето беше по-мъдро от баба ми,

Крила и кръв. Летя, но неохотно.
Прашни стъпки в бавен път.
Кълна се във смъртта си доживотно.

Нощем, когато прекръствам звезди,
и луната е толкова истински бяла.
Когато сме млади и малко сами.