Бай Рангеле, ела да та почерпя.
В кръчмата, да жулнем по една.
Че мойта всяка вечер ме поглежда

Мисля си - обществото, в което живеем, не е никак лошо. Напоследък си давам сметка колко много причини имам за доброто си настроение.
Една такава причина се явява едва забележимият култ към суетата и снобизма. Сноб, в нашата малка и бедна...

Дробовете ми дочуха херувимски песен
гърлото ми се задави от горещите сълзи.
Светът ми стана тих, а небосклона - тесен,

Със най-небрежната осанка и най-безбрежните очи,
прелистваше едно, безплатно, издание „семейство и мечти”.
Повярва си до смелост и до болка, във плиткия си доколенен свят

Мухите стръвно хапят преди дъжд.
Да бях кон щях да мръдна със опашка.
Гащите плющят завързани на вЪже,

Красяха нощем портата от лани.
Безкрайно стари, като смъртен грях.
Настъпани, ожулени, онеправдани,

I fell down, my face down,
Never mind and nevermore.
Graceful crowd in cruel town -

Вярваха, до лудост, в слепи истини.
Гълтаха бутилките и писаха писма,
наричаха за кратко „тихи пристани”

Целувам те, земя
на курви и на мутри.
Аз помня, как кървиш

Изобщо не умеееше да „свети”,
а можеше да гасне до зори
в молитва. Точно като цвете.

Да прощавам? Страшно умея!
Но не ми се налага ...
Не мога да пея, но пея. И

                                      На Креми
Ще се видим с тебе по пладне,
по припек, преди да пропадне